Борис Джонсън все още може да изиграе няколко карти

Точно преди единодушното решение на британския Върховен съд да обяви за незаконно временното преустановяване на работата на парламента, ситуацията приличаше на началото на боксов мач, пише френският в. "Либерасион". Вляво - стотина протестиращи срещу Brexit-а с плакати "Отворете парламента" и "Защитете нашата демокрация", вдясно - шепа поддръжници на Brexit-а, малобройни, но решителни, а в средата, зад заграждения за сигурност, на мястото на съдиите, са британските медии.

Изведнъж радостен вик разцепи тишината и всички се оживиха. Причина за това беше съобщението на Върховния съд, пред който те се бяха събрали, че 11-те съдии от най-висшата съдебна инстанция са постановили единодушно решението на премиера Борис Джонсън за временно спиране на работата на парламента за незаконно. Донякъде неочакваното решение на съда поставя премиера в затруднено положение.

Най-вероятният сценарий за момента изглежда гласуването на недоверие на правителството, след като парламентът започне работа. Това ще доведе до общи избори и следователно ще отложи още датата на Brexit-а. Но Борис Джонсън повтори вчера отново, че Великобритания ще напусне ЕС на 31 октомври, независимо от всичко. През последните три години всички британски премиери страдаха от същия синдром: повтарянето на едни и същи фрази, без да успеят да решат проблема с Brexit-а, въпреки всички политически драми, отбелязва в. "Либерасион".

Решението на британския Върховен съд укрепва върховенството на закона в страната, пише германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" в редакционна статия. Страната ще има нужда от известно време, за да се адаптира към решението, което е безпрецедентно в новото време. Можем само да гадаем за последствията от това решените за парламентарната система, позицията на правителството, влиянието на съда над политиката и ролята на държавния глава. Във всеки случай, то поставя въпроса дали Борис Джонсън трябва да подаде оставка, отбелязва изданието.

Джонсън е виновен, но няма да си тръгне - въпреки че премиер, за който съдът реши, че е действал незаконно, не би трябвало да продължава да заема поста си, подчертава британският в. "Гардиън" в редакционна статия.

Един премиер с чувство за чест би си подал оставката. Но Джонсън няма нито чест, нито срам. Подобен прецедент би трябвало да бъде немислим, и колкото по-скоро Великобритания се отърве то него, толкова по-добре. По време на управлението си премиерът изложи гласоподавателите на смесица от неверни твърдения, опортюнизъм и склонност към конфликт, която рядко е била виждана при който и да е британски премиер, подчертава "Гардиън", цитиран от БТА.

Джонсън няма мнозинство в парламента, не контролира Камарата на общините и не може да спечели доверието й, което го принуждава да приема закони, написани от негови противници. Той би се радвал, ако опозицията му върне инициативата, като внесе вот на недоверие, за да може да определи дата за избори. Опонентите му трябва да издържат на изкушението. Ако фракциите на противниците на Brexit-а не могат да постигнат споразумение, Джонсън би спечелил евентуални избори, а Великобритания би загубила. Но ако имат нужда от извинение да отхвърлят различията си и да работят заедно за предотвратяването на катастрофален Brexit без споразумение, съдът току-що им го даде. Би трябвало да го използват, подчертава всекидневникът.

Познавайки миналото на Джонсън, може да се очаква той да потърси други начини да предотврати ново удължаване на срока за Brexit. Но поне избраният от него път, заобикалящ конституционните спънки, за момента беше затворен, пише в. "Ню Йорк таймс" в редакционна статия.

Вариантите, с които разполага британският премиер, са ограничени - но все още може да изиграе няколко карти, добавя в. "Вашингтон пост". Дори ако неговата визия за Brexit-а се провали и се стигне до предсрочни избори, той е умел във воденето на предизборни кампании и е популярна, макар и спорна фигура. Проучване на "ЮГов" миналата седмица показа, че Джонсън все още е по-популярен от лейбъристкия лидер Джереми Корбин. Премиерът се ползва с одобрението на 38 на сто от британците, срещу 21 на сто за Корбин.